Страст към ароматите, архитектурата и дизайна, са опорните точки за Вероник Льо Бион, създателка на тази млада hаute couture френска нишова марка - Atelier Materi. 

Запознах се бранда преди няколко месеца, докато търсех поредната велика роза , но намерих много повече. Дискавъри сетът, чрез който я опознах ми поднесе аромати с изчистени композиции, насочени към различни трансформации на суровините – традиционни и неочаквани, но винаги изключително прецизни.

Фаворити са ми Rose Ardoise / едва ли има изненадани  /, Cacao Porcelana , Santal Blond и поводът за това ревю - Bois d'Ambrette.

Рядко ми е трудно да опиша аромат, особено такъв, който много ми харесва, но с Bois d'Ambrette ми идва сложно да направя класическата ми дисекция връх- сърце- база, защото преходите между тях са толкова умели, че ви оставят с усещането, че сте пропуснали отбивка и вече сте другаде.

Началото ми е най-лесно -  звънлива мандарина като в синята линия на  Том Форд , след това любимата ми сладка, кехлибареноподобна мускусна  амбрета, която носи неповторимо смолисто усещане в драйдауна. Интересното е, че амбретата е синтетична съставка, която служи за фиксатор на сладки и наситени нотки, а тук звучи толкова естествена и пълна с живот, сякаш пръскам от извора. Промъква се един много пестеливо дозиран черен пипер, поръсен сякаш върху мокра ангелика, съвършени балсамови нотки , сандал, мускус и амброксан, които правят амбретата сияеща върху мека, дървесна основа. Изключително гладък и неусетен преход, пак пропуснах завоя. Ароматът е умерено сложен, всичко се чува, но нищо не стърчи и сякаш всяка нотка възпитано прескача следващата , не се губи дори оттенък.

Bois d’Ambrette вибрира и превключва между няколко контрастни честоти през цялото време. Има слоеве върху слоеве, внимателно изградено чувствено напрежение, в което ще се потопите неочаквано след един измамно свеж и вдъхновяващ дебют. Това може да бъде и ободряващо, истински серотонинов удар, който след това ще ви прехвърли  в едно меланхолично балсамово ниво, само да ви тласне отново –до  завоя , където амброксанът се смесва с мускуса и креместата сандалова нотка!  В изсъхването, Bois d’Ambrette се обръща в изключително личен, интимен дори  на моята кожа, но МНОГО по-добър  вид аромат, напълно унисекс.

При различни носения, в различни температури , той показваше различни акценти кожата ми, с различно темпо, като увеличително огледало, което ще усили точно това, което отразяваме в него.

Придобивайки този аромат, получих амбрета  в целия си блясък, жизнена, небрежно-елегантна, встрани от всякакъв патос. Звучи много семпло и стилно, без да се натрапва- като skin scent, но по-секси. От вида парфюми, които искат да бъдат носени, за да ни допълнят. Нищо общо със сложните шедьоври, които не знам къде да нося, а нещо солидно, комфортно и много практично. За мен се превърна в терапия и ново начало за преситената ми, от комплексни аромати, парфюмна душа.

Минималистична като дизайн бутилка в среднощно синьо, с буквално уникална / не я обичам тази дума!/ капачка от бетон и  минерална сплав - излята, полирана и завършена с антична бронзова патина изцяло на ръка. Истинско haute parfumerie преживяване.

by Vanya Pencheva