Съвършената морска Costarela
В разгара на лятото всички сме привлечени от мисълта за излежаване на плажа и фрапе с много лед под звуците на вълните. Това е една от причините акватичният жанр да е толкова популярен и обичан, той ни свързва с морето на ментално ниво и носим пръски солена вода и докато сме в офиса. Последните години повечето марки направиха всякакви опити за иновации в акватиците, подобно на големите круизни компания ни продават ароматите на собствени острови, плажове и коктейли. Типичен представител на това ново поколение композиции е Carner Barcelona Costarela.
Пренебрежението към масовия тип акватици идва от факта, че морските настроения твърде дълго бяха твърде праволинейни, предвидими като морска вода в стъкленица, липсваше им пясъка, напечените скали и тяхната лежерност, чувството за простор. Създателите на парфюма казват, че Costarela предизвиква онова специално усещане за свобода, което човек може да усети само в открито море и че това е парфюм, който улавя средиземноморския въздух и аромата на солено дърво от закотвените лодки – така е, но не само. Costarela напомня за мистичната способност на парфюма да се вмъкне и в най-отдалечени кътчета на съзнанието и да извади на преден план вълни от спомени. Този парфюм се отваря със забележителен, кремообразен и сочен на бергамот, а това не е нещо, което се случва често. Шафранът играе като слънчевите „зайчета“ , които танцуват по кожата ни, продкраднали се между листа и клони.
Тази фаза се задържа повече от час – ярко, блестящо и сочно, докато прибоят все пак я измества. Тогава минералният пясъчен акорд подкрепя познатия ни морски такъв, щриховайки една донякъде камениста текстура, за да получим пълна картина с трите елемента – земя, небе, вода. И тази фаза се задържа повече от час, като става все по-привлекателна и неуморно рисува спомени и мечти. Необичайни нотки следват в базата, смесици кедър и кехлибар, затварят това съвършено олфактифно пространство. Опитайте Costarela и ако магията му ви убягва – имате спешна нужда от морски приключения, не е късно.
by Vanya Pencheva
